Казвам се П.Н. на 28 години от град Русе.
Още от малък бях много обгрижвано дете. Никога не съм полагал усилия за нищо. Родителите ми ми осигуряваха най-хубавите неща, винаги ми прощаваха и поемаха отговорността за моите постъпки. Опитвал съм всякакви наркотици. Изобщо не вярвах, че мога да стана зависим. В един момент започнах да изпадам в силни депресии, да се чувствам зле, дори и наркотиците не можеха да ме извадят за дълго. Започнах да се затварям вкъщи, да стоя със седмици без да излизам. Започнах да осъзнавам, че имам проблем. Една вечер се събрахме цялото семейство и родителите ми за първи път поискаха нещо от мен: – Да постъпя на лечение. Аз реагирах остро и тогава баща ми направи нещо, което не вярвах, че може да направи – изхвърли ме от вкъщи. Не можех да повярвам. Той ми каза, че единствения контакт, който мога да имам с него и отново да бъдем семейство е да постъпя на лечение. В началото бях категоричен, обикалях по приятели, оставах по няколко дни при тях, друсах се, когато мога. Не след дълго, всички се отдръпнаха. Изведнъж разбрах, че съм останал сам. Парите свършиха. Прекарах няколко дни на улицата и една вечер реших да се обадя на семейството ми и да потърся помощ.
Родителите ми ме взеха от една спирка и веднага ме закараха в Център за лечение на зависими БИЛАНИ. В началото просто търсех подслон и храна. Не след дълга нещата се промениха. Дадох си сметка докъде съм стигнал. Работих упорито в БИЛАНИ, за да се променя. Сега 4 години по-късно съм изключително благодарен на родителите ми не затова, че ме подкрепяха цял живот безрезервно и ми осигуряваха всичко, а затова, че бяха твърди с мен и успяха да се противопоставят на болестта ми, която ме беше обсебила изцяло.
Благодаря ви мамо и татко, без вас нямаше да се справя.
Благодаря и на екипа на БИЛАНИ, които ме научи да преследвам и постигам целите си.
