В съвременната работа в терапевтичните общности все по-голямо значение придобиват преживелищните методи, които не просто обучават и информират, а трансформират. Един от тези методи е „размяната на роли“ – интервенция, която създава условия за дълбоко осъзнаване, емпатия и интернализация на здрави поведенчески модели.

В рамките на проведена група в терапевтичната общност „Билани“, участниците в програмата поеха ролята на екип, а екипът – ролята на участници. Това създаде своеобразна „психологическа лаборатория“, в която се наблюдаваха както индивидуални, така и групови процеси в тяхната автентичност.

Преживяването през погледа на екипа и резидентите
Един от най-ценните аспекти на тази практика е възможността да се проследи как участниците в програмата възприемат и възпроизвеждат терапевтичния модел. Едно от най-впечатляващите неща беше реакцията на участниците в момента, в който „се видяха отстрани“. Имаше стъписване, тишина, погледи, в които се четеше изненада и осъзнаване. За първи път те не просто говореха за поведението си – те го преживяха от другата страна. Този сблъсък с реалността създаде силен момент на вътрешно разпознаване, който трудно може да бъде постигнат само чрез разговор.
Илиана Самуилова споделя: „През призмата на преживяното в ролята на участник се чувствах: Приета, уважавана, разбрана, подкрепа. С ясни граници между мен и екипа. От което следва в качеството си на екип да наблюдавам здравословна среда за рехабилитация. Демонстриран здрави поведенчески модели от екипите работещи на терен. С оглед на огледалната демонстрация на поведение. Чуват ни и ни копират възприемат непознатото с доверие. Което говори за трайно установени терапевтични практики.“
Този цитат ясно очертава един от основните механизми на терапевтичната промяна – огледалното учене и интернализацията.
От своя страна Стоян Атанасов (консултант с личен опит) акцентира върху устойчивостта на участниците дори в условия на провокация: „През преживяното от моята призма и моите действия в ролята на реучастник, демонстрирах не здраво поведение… Въпреки моето поведение, в участниците наблюдавах загриженост, съпричастност, емпатия и едно здраво поведение. За което само по себе си ми показа че усилията които полага и всичко което правим има смисъл и той се видя днес.“
Тук ясно се откроява способността на групата да поддържа здрав модел, независимо от външното напрежение – ключов индикатор за напредък.
Боряна Йорданова (психолог) допълва важен аспект от преживяването: „Днешният ден беше отрезвяващ и преживян от участниците в програмата през друга гледна точка и се сблъскаха с абсурда на собственото си поведение, като разбраха и тежестта на нездравото поведение.“
Това подчертава ролята на преживяването като средство за осъзнаване, което често е по-силно от всяка вербална интервенция.
Пламен Христов (консултант с личен опит) дава още по-дълбока перспектива чрез лично преживяване: „В ролята на участник, който подаде писмо за напускане и беше в крайна съпротива, получих: разбиране, подкрепа, съпреживяване, притеснение и отговорност… В голяма част от участниците наблюдавах здраво и отговорно поведение… Направи ми впечатление думите и изразите които ползваха… „Дословно копиране“.“
И допълва: „Въпреки опитите за саботаж на проведената група… те се стараха да бъдат спазвани правилата и етичните норми… бях впечатлен от ентусиазма, постоянството и търпението.“
Този цитат ясно показва, че дори при наличие на съпротива, групата успява да задържи структурата и ценностите на терапевтичната общност.
От моята позиция (като част от терапевтичния екип), тази група беше изключително показателна. В началото се наблюдаваше колебание – естествена реакция при излизане от познатата роля. Част от участниците се отдръпваха, други се връщаха към старото поведение, но постепенно започна да се оформя нещо съществено – поемане на роля с отговорност. „Най-силното за мен беше моментът, в който видях, че те не просто „играят“ екип, а започват да мислят като екип. Видях как използват нашия език. Как поставят граници. Как проявяват грижа. И най-вече – как се опитват да задържат процеса. Това е моментът, в който разбираш, че терапията се е преместила отвън навътре.“, Петя Банкова.

Защо това е добра практика?

Размяната на роли като метод може да бъде определена като добра практика поради няколко ключови ефекта:
– стимулира емпатия и разбиране на другата позиция
– създава условия за осъзнаване чрез преживяване
– подпомага интернализацията на здрави модели
– развива отговорност и групова устойчивост
– дава възможност за реална оценка на терапевтичния напредък
Размяната на роли активира силно т.нар. „ефект на огледалото“ – процес, при който човек вижда собственото си поведение, отразено в другия. В случая участниците в програмата не просто наблюдаваха, а преживяха себе си през действията на екипа. Това създаде възможност за по-дълбоко осъзнаване, тъй като поведението им беше „върнато“ към тях в реално време и в емоционален контекст. Най-важното – тя показва не какво участниците знаят, а какво могат да приложат.

Заключение
Проведената „психологическа лаборатория“ ясно демонстрира, че терапевтичният процес е ефективен, когато води до вътрешна промяна и поведенческа реализация. Участниците в програмата не само разбират терапевтичния модел –те започват да го живеят. А това е същинският показател за успешна терапевтична практика.

Място на провеждане: Терапевтична общност Билани
Опитът беше проведен с участието на психолозите – Илиана Самуилова, Боряна Йорданова, Петя Банкова и консултантите с личен опит – Стоян Атанасов и Пламен Христов.

Автор: Петя Банкова