Искрено и лично с Пламен

“МОЯТА БОРБА”

Моята борба не е само една-боря се със зависимостта си и към наркотиците, и към алкохола… също така и със самия себе си. Искам да променя
навиците си и поведението си и да приема да живея в обществото. Искам да си изградя ценностна система, да имам приоритети, да приемам
Авторитети….ДА ИМАМ ВСИЧКО, КОЕТО ДО СЕГА МИ Е ЛИПСВАЛО, а аз дори не съм знаел.Това наистина е много трудно за мен, но повярвайте ми-
аз полагам усилия и ще успея да ги постигна.

Както вече казах, „борбата” е трудно нещо за зависим човек като мен. Свикнал съм да получавам нещата по лесен начин и да не полагам
усилия за тях. Затова казвам,че се боря със себе си. Свързвам борбата най-вече с Търпението, тъй като съм свикнал нещата да се случват
„светкавично”.Свързвам я и с Волята. Волята за мен е силно желание да постигна нещо, за което мечтая и затова следвам стъпките на зависими,
които са се възстановили. Не искам да си измислям свои начини, защото досега съм го правил и винаги съм се провалял.
Моята борба със зависимостта започна преди три години. Тогава аз се записах на метадонова програма и си мислих, че така ще се оправя.
Започнах програмата, но още първия месец, започнах да си инжектирам метадона.Не след дълго не ми достигаше и започнах да го смесвам с
медикаменти. Така станах още по-зависим и след две години залъгване, че се „боря”, се записах в една терапевтична общност.

Едва издържах до 13-тия ден и си тръгнах- нямах мотивация да се лекувам.
Последвалата една година не помня. Сякаш ме е нямало никъде и мислих само за метадон и медикаменти и ако не бяха близките ми да
ме изпратят насила в комуна, може би нямаше да ме има вече наистина. „Борбата” ми в комуната, продължи шест месеца, но не полагах никакви
усилия да се освободя от зависимостта си. „Терапията” там се състоеше от много работа, а имаше и алкохол.Сещате се,че зависимостта си
оставаше и нищо не ме нахъсваше да се боря.
Един ден успях да си тръгна и отново се потопих в безвремието с познатата комбинация от метадон и медикаменти, а вече и алкохол….беше
страшно!
В един от малкото моменти на осъзнатост, си дадох сметка, че така не мога да продължавам и сам реших да потърся помощ. Отчаян от
досегашните си неуспехи, се обадих на оздравели зависими, които познавах и така попаднах ТУК- в БИЛАНИ.
Тук усетих как се изправям с проблема си „лице срещу лице”. Научих много неща за зависимостта като болест. Програмата ме нахъсва да
се боря и истински вярвам, че този път ще успея.
„Моята борба” тук е всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда. Всяка част от тялото ми се бори за успеха.
Дори сънищата ми са свързани с тази борба. Тук наистина осъзнах проблема си и неговата сериозност и искам да имам сили да постигна това,
за което съм дошъл. Знам, че тази битка ще е доста дълга, но съм подготвен за нея. Готов съм дори да остана повече от определеното за
програмата време, за да изляза по-уверен в собствените си сили. Не искам отново да се връщам там , откъдето искам да избягам.
Там съм нищо.Аз нямам право на нито една грешка, защото и най-малката ще ме доведе до провал. Сега усещам, че никога не съм бил толкова
уверен в Моята борба. Копнея да се преродя и да съм пълноценен човек, полезен на себе си и на всички около мен.
Аз съм от Ямбол и бях известен като „бръкмата”.

ИМЕТО МИ Е ПЛАМЕН!

Пожелайте ми успех!