Казвам се Явор. Аз съм един от резидентите в Къща „Билани”. Тук съм, изцяло по собствено желание, защото в един момент от живота си осъзнах, че той е непълноценен и не е такъв, какъвто исках да бъде.

Живял съм в пет членно семейство с брат ми и сестра ми. Въпреки скромното състояние, което имахме като доходи, живеехме много добре, благодарение на нашите роднини (баба,дядо,чичо).

Бях умно хлапе и се справях отлично в училище. Но след 4-ти клас мотивацията ми изчезна и успехът ми се срина.Причината според близките ми бе, че съм много мързелив и постоянно съм играел на игри и не ме интересува нищо друго. За мен обаче борбата изчезна с промяната на обстановката и нямаше с кой да се съревновавам. С годините адски много се разглезих и мислих само за игри и друго не ме интересуваше. Станах на 14г и сестра ми напусна семейството- приех го много болезнено и не бях на себе си в продължение на седмици. По-късно имах вече нов компютър, подарен от сестра ми и уви…огромна грешка…

Въпреки новата придобивка ходих да на игри в компютърна зала още известно време, за да играя с приятели. Но след като и брат ми напусна дома и отиде да учи в друг град, всичко у мен като желание за каквото и да е изчезна и мотивацията ми за развитие рухна напълно и аз напуснах училище. Родителите ми или по-скоро майка ми – се мъчеше „да ми налее акъл”, но безуспешно.Изминаха доста години и дойде време за казарма. Влязох с желание и с надежда, че ще се променя поне малко и няма да играя повече. Уви- нищо ново. Дори на няколко пъти се дънех и все минавах  между капките. Приключих казармата „на късмет” и се прибрах вкъщи като пораснал човек. Помня баща ми много се гордееше с мен, че съм преминал през такова изпитание и ми даде гратисен период от месец да си почина, но аз го увеличих на година като само висях пред компютъра. На 21г. Изкарах някакъв курс и започнах работа. Уморявах се и намалих  игрите, но когато имах повече време прекарвах с компютърните игри по 24 ил 48 часа.

Когато навършвах 23г. Съвсем внезапно се улових, че непрекъснато мисля за една жена и не ми се правеше нищо. Споделих за чувствата си, но реакцията  беше негативена. Филмът от игрите ми се разми и усетих, че нещо нередно се случва с мен. Започнах да търся начини да се отърва от света, в който играех само аз. Сменях почти непрестанно местожителството, но мямаше успех- навсякъде имаше игрални зали.

С времето всички приятели и близки ме изхвърлиха  от тяхното обкръжение и останах напълно сам и неразбран.

После попаднах в един курс, в който имаше 10 момичета, което за мен бе пълен шок в началото. С времето свикнах с тях и си прекарах невероятно два месеца, но все още нещо ме гризеше отвътре, защото се налагаше да ги лъжа за всичко, свързано с мен. По-късно обаче разбраха какъв съм и спряха да ми се обаждат.

Дадох си сметка, че съм зависим от игрите и имам нужда от специализирана помощ.

Така сам потърсих Волен и ме приеха много добре. Близките ми не бяха съгласни, но аз устоях и вече половин година съм тук-в Билани. Чувствам се много добре , въпреки трудностите. Бавно вървя към целта си и чувствам как откривам за себе си неща, за които не съм подозирал. Това са мои положителни черти, които не съм могъл да проявя, докато съм бил зависим.

Тук успявам с помощта на групата да променя себе си в добра насока и да мисля трезво за живота си.

Явор